Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
03.06.2012 05:00 -
Махмурлук
Автор: eli23
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1945 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2016 10:19
Прочетен: 1945 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 06.09.2016 10:19
Защо като ни обземе някакво вдъхновение изпитваме необходимост да вкарваме нещо през устата си - питие, храна, цигарен дим... ... ...При силна емоция - също.
Защо???
...
Храната ни е дадена за да поддържа жизнените функции на организма ни в желателно оптимален режим, чрез енергията, която се извлича от нея. Ама ние я ползваме не само в тоя случай. Изпаднем в някоя емоция и налитаме на манджа, по-често на напитка, особено на тази с градус. Нещо повредено ми се вижда да има в тая система от връзки и необходимости, от емоции и потребности. Повечето от нас дори не знаят, че има разлика между глад и просто апетит, лакомия. Гладът е потребност, жизнена необходимост, а лакомията си е нездравословен апетит, водещ до излишни килограми, които допълнително влошават здравния ни статус. Лакомията е основана на същата потребност, която кара редовните пиячи да пият редовно. Колко от тези пиячи осъзнават ползата от алкохола, която се проявява в случаите когато е необходимо да разтоварим от напрежението, за което е достатъчна една чаша. Колко често остава само едната чашата? Същото и с храната. Имаме ли усет за момента, в който вече сме се нахранили? Или както се получава обикновено, тъпчем храна, защото ни е вкусно и благодарение на добрия си апетит. Добрият апетит като нездравословен навик, за който си затваряме успешно сетивата. Бедна ни била нацията! Ама е дебела!
Като че най-здравословно се храним, когато сме влюбени. Тогава се засищаме с малко храна, а самото влюбване действа оздравително и зареждащо. Може би точно заради това апетитът ни е оптимално регулиран. Недостатъкът тук е, че е мимолетно в рамките на човешкия живот. Влюбването е мощно вдъхновение, регулиращо апетита, но регулира ли потребността от другите стимуланти - алкохолен, никотинен...?
Абе трудно е да се държим в релсите на оптималното здраве. То затова и сме набъкани с разни болести. Щото е по-лесно да не мислим. А мисълта е тази, която е способна да ни придържа към умерено потребяване на всичко, влизащо в устата ни.
Другата способност, изгубена във вековете еволюция, е да се вслушваме в потребностите на нашето тяло, да се стараем да го усещаме. Това ако усвоим, трудно ще сгрешим в поемането на каквото и да било.
Трудно ми е да реша тютюнът пък с какво толкова ни е полезен. Индианците са го ползвали само в тържествени случаи, а ние сякаш искаме да живеем в постоянно тържество, посредством него. Но постоянно тържество е невъзможно, превръщайки се в ежедневие. Да, в някой по-силен емоционален стрес, една цигара може да поуспокои страстите, но такива стресове, оправдаващи една-две цигари се броят на пръсти вътре в един човешки живот. Останалото е глезотия и слабост. Навик, за чиято съмнителна полза упорито отказваме да разсъждаваме. А сега му е времето, с новия закон за ограничаване на тютюнопушенето на обществени места. ;)
Във всичко това, написано до тук, всъщност се преплитат потребностите на тялото и потребностите на духа. Ако пожелаем да се поразмислим върху това, бихме установили, че духовните нужди не се удовлетворяват с физически задоволства, а напротив, дори биха ги объркали и потиснали. Липсата на разграничаване на тези две доста различни същности, събрани да съществуват заедно, по волята на някакъв висш замисъл, който още не ни е дадено да разгадаем, ни въвежда в заблуда относно целите и пътя им.
За сега бихме си помогнали единствено с това да се опитваме да разграничаваме потребностите на духа от потребностите на тялото.
Когато Духът е нахранен с Любов,Тялото лесно се нахранва ))))) Казват също,че привързаността към млечните храни подсказва усещане за липса на майчина закрила,понеже ,човек колкото и да е смел,понякога има нужда отзащита.А цигарите кой знае - може би израз на неовладяна енергия,с която се чудим какво да правим
цитирайЛошото е,че заместваме любовта с тези сурогати,когато я няма.Не знам дали е възможно да я задържаме винаги у себе си!За цигарите е така,също и за пиячката...особено за нея.
цитирайТърсене
Блогрол
1. правописен речник
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика