Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
31.07.2015 13:45 -
Центърът на света
Автор: eli23
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1130 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2015 13:53
Прочетен: 1130 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 31.07.2015 13:53
Така сме устроени. Съзнанието ни се проявява изначално с това, че сме в центъра на света. И още от ранно детство се сблъскваме с жестоката несправедливост на незачитането от околните на този център. И така - цял живот никой не забелязва нашето централно място. Кога започваме да осъзнаваме, че всички населяващи тази планета сме еднакви, равни, идентични, че всеки от нас се вижда или по-скоро има потребност да се види като нещо по-... от другите, също като нас.
От друга страна - да! - ние сме си нашия център и целият ни живот се върти около него. Това няма лошо до момента, в който започнем да изискваме от другите като нас да се въртят около нашия център. Сещаме ли се, че те си имат свой такъв - същия като нашия. И кога осъзнаваме, че не сме по-... от всички останали?!? Рано, късно или никога?
Във всички случаи остава потребността и желанието да се усещаме по този велик начин. И се стремим да го постигаме...малко или много. Заради самочувствието ни, заради самооценката ни, заради настроението ни дори.
Най-често практикуваният начин за поддържането на нашия центризъм е да се заобикаляме с тесен кръг от хора, обикновено роднини, съседи и приятели, сред които сме успяли да наложим личността си като някаква. Там са ни приели такъв, какъвто сме, а и да не са - ни търпят. Там вътре имаме самочувствие да изразяваме себе си, да бъдем атрактивни, доколкото ни е дадено.. Но само там, в нашето обкръжение, което сме приели за наше и където са ни приели за свой. А навън? Извън него? - сме сковани, несигурни и враждебни. защото навън сме никой или може би някой като всеки друг някой наоколо. Гадно е там, бързаме да се приберем в нашето си, да се похвалим какво сме видяли навън и да сме си щастливи там, по своему.
Друг често срещан начин да се усещаме велики е сдобиването с пари и вещи. Тогава сме нещо повече, нещо по-велики. Подсигурили сме се материално. Важни сме. Няма дума.
Трети видим начин е служебното положение. Сдобили сме се със служба, от която малко или много зависят други хора - е нема начин - важни сме! Пък и ни уважават... заради службата...но си е уважение.
Четвърти метод - налагане на страх, посредством агресия. Отново ни уважават... макар и от страх. Ама сме важни. По-важни. Когато си важен винаги има подлизурковци наоколо. Какво по-добро от това - да сме в центъра.
Всъщност начините са много и разнообразни. И зад всеки един от тях стои стремежът ни да сме с нещо значими, с нещо повече от другите.
Но...питам се...за какво ни е това усещане! Какво ни дава...и какво ни взима!?!
...Необходимостите на Егото. Стремежите на Егото да ни влaдее и ръководи. Егото - изразител на дяволската ни същност. А той, дяволът е напипал верния път към нас. И виждаме - постига забележителни успехи. Посредством всеки от нас. С нашата помощ и нашето благоволение. Мъдър е! Все пак той управлява голямата част от света, в който пребиваваме. Не ли?
От друга страна - да! - ние сме си нашия център и целият ни живот се върти около него. Това няма лошо до момента, в който започнем да изискваме от другите като нас да се въртят около нашия център. Сещаме ли се, че те си имат свой такъв - същия като нашия. И кога осъзнаваме, че не сме по-... от всички останали?!? Рано, късно или никога?
Във всички случаи остава потребността и желанието да се усещаме по този велик начин. И се стремим да го постигаме...малко или много. Заради самочувствието ни, заради самооценката ни, заради настроението ни дори.
Най-често практикуваният начин за поддържането на нашия центризъм е да се заобикаляме с тесен кръг от хора, обикновено роднини, съседи и приятели, сред които сме успяли да наложим личността си като някаква. Там са ни приели такъв, какъвто сме, а и да не са - ни търпят. Там вътре имаме самочувствие да изразяваме себе си, да бъдем атрактивни, доколкото ни е дадено.. Но само там, в нашето обкръжение, което сме приели за наше и където са ни приели за свой. А навън? Извън него? - сме сковани, несигурни и враждебни. защото навън сме никой или може би някой като всеки друг някой наоколо. Гадно е там, бързаме да се приберем в нашето си, да се похвалим какво сме видяли навън и да сме си щастливи там, по своему.
Друг често срещан начин да се усещаме велики е сдобиването с пари и вещи. Тогава сме нещо повече, нещо по-велики. Подсигурили сме се материално. Важни сме. Няма дума.
Трети видим начин е служебното положение. Сдобили сме се със служба, от която малко или много зависят други хора - е нема начин - важни сме! Пък и ни уважават... заради службата...но си е уважение.
Четвърти метод - налагане на страх, посредством агресия. Отново ни уважават... макар и от страх. Ама сме важни. По-важни. Когато си важен винаги има подлизурковци наоколо. Какво по-добро от това - да сме в центъра.
Всъщност начините са много и разнообразни. И зад всеки един от тях стои стремежът ни да сме с нещо значими, с нещо повече от другите.
Но...питам се...за какво ни е това усещане! Какво ни дава...и какво ни взима!?!
...Необходимостите на Егото. Стремежите на Егото да ни влaдее и ръководи. Егото - изразител на дяволската ни същност. А той, дяволът е напипал верния път към нас. И виждаме - постига забележителни успехи. Посредством всеки от нас. С нашата помощ и нашето благоволение. Мъдър е! Все пак той управлява голямата част от света, в който пребиваваме. Не ли?
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
"Прочетох писмата ти от Пастух
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
"Прочетох писмата ти от Пастух
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. правописен речник
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика