- Някой ме попита къде е сърцето ми.
 - ?!?
 - Неее! Не тук. Бях в някакво полусънно преходно състояние. Имагинерно.
 - ???
 - Ставаше въпрос за чувствата ми. Дали го обичам.
 - А обичаш ли го?
 - Обичам го, но не съм влюбена.
 - А на него какво каза?
 - Че го обичам, но че не съм влюбена в него. И тогава той ме попита къде е сърцето ми.
 - Ти?
 - В мига, в който понечих да му кажа къде е, си и представих мястото където е. Там у него.
 - У него ли?
 - Не! Не у него. Там, където е сърцето ми. И за част от мига това място се разтвори с всяка една своя частица и го пое. Сякаш го засмука, но посредством частиците си, не като фуния. И то, сърцето ми стана част от това място. Там някъде, в гърдите на човека, в когото съм влюбена. Не очаквах такава мигновена реакция. То, мястото си беше подготвено и само чакаше моето сърце да се приближи. И сега то е там. На онова място.
 - Не се ли страхуваш?
 - Малко. Но явно желая да е така.
 - Да си дадеш сърцето?
 - Да! Странно е! Но като че ли бях готова, и то се случи. Усетих как за частица от мига то вече беше поето с такава мекота и нежност, и топлота, която не търпи никакви възражения. Като в съвършено подреден пъзел от възможно най-миниатюрните частици. В мига, в който се съединиха тези две сили, меки и мощни, се откри извор от светлина - бяла със синьо-лилав нюанс в ядрото си. Видях го като кладенец от светлина, неизчерпаема светлина, откъдето аз и той, моят нежен, мек и мощен повелител, можем да черпим безгранично и да раздаваме любов на всичко, което обичаме.
 - Любов?
 - Да. Тази светлина  е неизчерпаемият източник на любовта. Аз я виждам. Там някъде. 
 - А другият участник?
 - Не знам той как го усеща. Не знам дали се е научил вече на такава висша любов, но може би е подготвен по друг начин. Не знам. Това са мощни процеси и с времето ще си проличат чрез земните ни реакции.
 - А той дали е влюбен в теб?
 - Щом така внезапно прие сърцето ми, без възможност за връщане...Това е всъщност желанието на любовта - да бъде приета. С любов. Аз това го усетих и дори видях. И сега, в съзнателното си съществувание го усещам близо.
 - Без възможност за връщане!
 - Без! За да взема сърцето си обратно ще трябва да късам части от него, а също и части от мястото, където е. Невъзможно е да се разделят и да възвърнат стария си вид. Ще кърви и ще боли. С времето сигурно ще заздравеят, но откъснатите частици ще напомнят за целостта. Този експеримент е ненужен и опасен. Не мисля, че ще го пожелая. 
 - А той?
 - При него, сякаш е още по-немислимо да се случи. Още повече, че той получи. Дадох аз. Той чрез моето сърце има достъп до висшата любов. Защо да се отказва от нея?
 - Ми заради земните благинки.
 - Тя не им пречи. Може само да им помага.
 - Какво ли усеща той?
 - Пълнота. Запълнени празноти. Любов.
 - Как може да си сигурна?
 - Нали съм там. Там са усещанията ми. Предполагам, че съвременните комуникации няма да са ни нужни. 
 - Сега сте едно цяло?
 - Неделимо при това.
 - А телата?
 - Тя, тая бяло-синьо-лилава любов не води непременно до телесна близост.
 - Сексът е израз на любовта.
 - Не! Сексът е компонент на любовта. Изразните средства са различни и много.
 - Безмълвен съм.
 - Благодаря ти!