Защо ни е толкова трудно да излезем от стереотипа? Защо виждаме само това, което познаваме? Защо очакваме познати ни вече реакции от хора, които не толкова добре познаваме? Защо не сме отворени към новото и различното?
        Даваме ли си сметка колко губим вследствие тези си предразсъдъци? И колко грешки можем да допуснем, вървейки в руслото, изкопано от някой друг? Да, знам, там е по-сигурно. И не е така страшно. Но погрешните преценки??? А хората, които може би сме засегнали, приемайки тяхното послание по нашия си начин??? И съответно реагирайки съобразно нашето разбиране...
       И какво, в крайна сметка правим? Чудим се защо е така, а не иначе. Сърдим се или се затваряме в себе си. Така че успяваме да провалим ползотворни контакти. Недоволството и угризенията ни се увеличават. Не се чувстваме комфортно. Защо? Защото не сме имали очи да прехвърлим рамките, които сами сме издялали и поставили на кръгозора си. Защо не искаме да провидим, че хората са толкова различни, колкото е броят им? Защо ни е необходимо да ги категоризираме и организираме в групи? Че пък да им измисляме и наименования и слагаме етикети.
       Защо не можем да се отворим към света и да приемаме хората и нещата от живота като такива каквито идват при нас, без предразсъдъците и ограниченията, оформени от оскъдния ни житейски опит?
       Защо ли? Защото не смеем да се доверим. Защото непознатото ни плаши. Защото се страхуваме от грешки. Защото много обичаме да вярваме, че нашата житейска философия е по-правилната, давайки ни някаква измамна сигурност.
       Лао-Дзъ е дал отговор на тези въпроси още в VI в.пр.Хр. и какво от това? Хем само в две изречения.
       "Формите и нещата се открояват пред оногова, който не е привързан към собственото си същество. В движенията си той е като водата, в покой е като огледало, а в отговорите си - като ехо."
       След няколко прочитания се проумява какво е искал да каже и на съвременниците си и на нас.
       Изкушавам се да изтрия всичко изписано и да затворя страницата, но ще го пусна в пространството.
       Па дано някои се впечатлят от въпросите ми и се замислят!

                                                                                                                             С любов!

да не "привързан към собственото си същество?!не става дума за егоизъм, а за вътрешната ни гравитация, която държи клетките ни на куп...
аз просто не искам повече да разсъждавам, а да живея, да действам...искам да усетя тялото си, стига с този дух...

"Аз слушам само едно звънче
и цял му се доверявам:
винаги трябва
вода да тече,
за да не се заблатява".

Хубав един, Ели!

Приятен ден и за теб,Слави!

Знам ли?Може и да има.Да живееш,без да разсъждаваш...Звучи примамливо,но не всеки го умее.Сами сме отгворни за избора си и си носим кръста.Дано твоя да е лек!