Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
03.11.2010 00:10 -
Любовта.
Автор: eli23
Категория: Други
Прочетен: 1498 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2022 20:50
Прочетен: 1498 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 08.05.2022 20:50
Любовта. Поизтъркали сме я от употреба тази думичка...и не само това, но сме я и поизпразнили от съдържание, заради употребата ѝ за какво ли не.
Любов!
Обичам те! - Може да се каже във всякакви ежедневни ситуации.
А кога обичаме?
Обичаме, когато някой е оправдал доверието ни. Обичаме, когато някой е направил нещо за нас. Обичаме, когато някой ни е дал нещо. Обичаме, когато просто, някой е показал, че ни харесва…Като включим малко романтика и страст и те ти го влюбването. Те ти го единствения и неповторимия обект (за момента). Е, в зависимост от степента на глупост, в която сме изпаднали, този момент може да продължи дълго, може би и цял живот. Може би...Цял живот, а?...Айде,бе?!? Тая душа, дето я носим, се развива, върви по своя си път...Дали пък се развива в синхрон с душата на човека, в чиято любов сме се вкопчили и се самоубеждаваме, че го обичаме? Ей! Душата не се интересува от земните ни предразсъдъци. Колкото и да се опитваме да я заземим.
Любов...А? Любовта е функция на душата. Тялото се включва с помощта си и подкрепя деянията на душата в стремленията ѝ към любовта. Тялото си получава своето. То може да го получи и без съдействието на душата. И често го получава, но се стреми към сътрудничеството ѝ по пътя към любовта. Защо ли? Необходимостта е взаимна. Тя без него не е пълна, но и то без нея не е цяло.
Има хора, които обичат предимно с тялото си, но има и такива, които го умеят по-добре със сърцето си. А е добре и двете умения да са на ниво. Ако търсим любов, разбира се.
Тя, любовта, за мнозина е страшна и затова я избягват. Привлича ги, но…където има страх - любов няма. И обратното.
Все пак, любовта е най-ценният дар, даден ни от Създателя. И Той ни дава! Който е готов да получи - взима. Който се страхува - се съпротивлява. Съпротивлява се на какво? На собствения си път. ”Съпротивата, всъщност, никога не успява” - казал го е Дийпак Чопра. Съпротивата докарва страдания и неприятности не само на съпротивляващия се, но и на най-близките му. Защото той не постъпва честно както със себе си, така и спрямо тях. Съпротивата, по какъвто и да е повод, възпира свободното движение на енергията, посредством която живеем. Възпира живота в нас. Не, че успява, разбира се, но създава достатъчно пречки и спирачки, напразни усилия и похабени емоции.
Любовта. Онази любов, с главно „Л”. Колко ли мастило е изписано за нея? И в момента хабим мастило заради нея. Тя е онази сигурност, онази неизбежност, при която човешката воля няма смисъл. Тя е Пътят, явил се като прозрение, с онази убеденост, над която не е нужно дори да разсъждаваме. Тя е там, неизменно там, просветнала в мрака, за да ни ориентира за Пътя, нашият път. И ще бъде неизменно там, защото там е Истината, която търсим цял живот. Че и по-дълго. Там е нашето място в пъзела на Божията подредба. Там е загубената част от нашата същност. Там е. Аз знам, че е там. И нашата работа е да вървим по пътя уверено и без колебание, за да достигнем себе си. За да постигнем цялостта си.
Налудничаво, а? Ама май е истина.
Любов!
Обичам те! - Може да се каже във всякакви ежедневни ситуации.
А кога обичаме?
Обичаме, когато някой е оправдал доверието ни. Обичаме, когато някой е направил нещо за нас. Обичаме, когато някой ни е дал нещо. Обичаме, когато просто, някой е показал, че ни харесва…Като включим малко романтика и страст и те ти го влюбването. Те ти го единствения и неповторимия обект (за момента). Е, в зависимост от степента на глупост, в която сме изпаднали, този момент може да продължи дълго, може би и цял живот. Може би...Цял живот, а?...Айде,бе?!? Тая душа, дето я носим, се развива, върви по своя си път...Дали пък се развива в синхрон с душата на човека, в чиято любов сме се вкопчили и се самоубеждаваме, че го обичаме? Ей! Душата не се интересува от земните ни предразсъдъци. Колкото и да се опитваме да я заземим.
Любов...А? Любовта е функция на душата. Тялото се включва с помощта си и подкрепя деянията на душата в стремленията ѝ към любовта. Тялото си получава своето. То може да го получи и без съдействието на душата. И често го получава, но се стреми към сътрудничеството ѝ по пътя към любовта. Защо ли? Необходимостта е взаимна. Тя без него не е пълна, но и то без нея не е цяло.
Има хора, които обичат предимно с тялото си, но има и такива, които го умеят по-добре със сърцето си. А е добре и двете умения да са на ниво. Ако търсим любов, разбира се.
Тя, любовта, за мнозина е страшна и затова я избягват. Привлича ги, но…където има страх - любов няма. И обратното.
Все пак, любовта е най-ценният дар, даден ни от Създателя. И Той ни дава! Който е готов да получи - взима. Който се страхува - се съпротивлява. Съпротивлява се на какво? На собствения си път. ”Съпротивата, всъщност, никога не успява” - казал го е Дийпак Чопра. Съпротивата докарва страдания и неприятности не само на съпротивляващия се, но и на най-близките му. Защото той не постъпва честно както със себе си, така и спрямо тях. Съпротивата, по какъвто и да е повод, възпира свободното движение на енергията, посредством която живеем. Възпира живота в нас. Не, че успява, разбира се, но създава достатъчно пречки и спирачки, напразни усилия и похабени емоции.
Любовта. Онази любов, с главно „Л”. Колко ли мастило е изписано за нея? И в момента хабим мастило заради нея. Тя е онази сигурност, онази неизбежност, при която човешката воля няма смисъл. Тя е Пътят, явил се като прозрение, с онази убеденост, над която не е нужно дори да разсъждаваме. Тя е там, неизменно там, просветнала в мрака, за да ни ориентира за Пътя, нашият път. И ще бъде неизменно там, защото там е Истината, която търсим цял живот. Че и по-дълго. Там е нашето място в пъзела на Божията подредба. Там е загубената част от нашата същност. Там е. Аз знам, че е там. И нашата работа е да вървим по пътя уверено и без колебание, за да достигнем себе си. За да постигнем цялостта си.
Налудничаво, а? Ама май е истина.
Амин!
Търсене
Блогрол
1. правописен речник
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика