Израз на изкушенията са страстите. Страстите със слабостите. Всъщност слабостите ни предизвикват желанията и страстите ни. Слабостите ни ни оплитат в мрежите на изкушенията. Слабостите ни генерират страховете ни. Пък тъмата усилва страховете. Самата тъма дори за мнозина е страшна. Но има и тъма, която не е страшна. Но само за някои. За тези някои, успели да преодолеят собствените си слабости. За тези някои, родили и отгледали собствената си сила. За тези някои, понесли вътрешната си светлина навътре в мрака. Тогава няма страх, тогава злото се оттегля. За злото има предостатъчно пространство вътре в мрака. Тогава за носещия светлината и силата си тъмата не е тъма, не страшна, злото е избягало.

    Макар със зрителните си сетива да не улавяме този процес, това не означава, че той не съществува. Зрението и съществуването. Съществува това, което виждаме според законите на квантовата механика. Не го виждаме - няма го. В мрака тези закони са невалидни. И въпреки това и в мрака светът си е в същото си пребиваване, нищо че не го виждаме. Какво го крепи? Нашето знание за неговото съществуване или нашата вяра в това. Всъщност колкото повече знаем, толкова повече вярваме. Здравата вяра е подплатена със солидно познание. Вяра без знание е нестабилна, непостоянна и нетрайна. Такава вяра не помага, не лекува и не разкрива истината.

...

   Аналогията на мрака със смъртта. Същото ли е?!? И там светът съществува, но без телесни сетива. Същият свят, но не през сетивата ни. Може би е и на същото място. Отвъд в случая не означава далеч като разстояние, а далеч като възприятие чрез телесната ни сетивност.

Страхът? От смъртта е по-голям, отколкото от мрака. Иисус слезе за да разкъса връзките на страха, да внесе Божествената си светлина, макар и за нас невидима, да осветли онзи мрак, с който бяхме наказани още по времето на Адам.

    Преодоляването на слабостите, на изкушенията, на страховете побеждава греховете ни и осветява пътя ни в тъмата на смъртта. Той там отвъд ни посреща със светлината Си. А ние тук в телесния си живот трябва да се научим да си тръгнем подобаващо за да успеем да се свържем със светлината Му. За да успеем да отидем там, закъдето Той ни е предназначил.