Истината, която всички търсим, но не искаме да намерим.

    Не! Не искаме! Щото като ровим в нея никак не е приятно. Направо гадно си е. И предпочитаме да си караме като до сега - искайки истината, но отлагайки приемането ѝ. Странно състояние - търсиш нещо, но не с действие, а с желание. Не правиш нищо да го намериш, а искаш да го намериш. Щото...видиш ли...истината ще им покаже на ония...лошите.
   Ама ако може някак си да стане от самосебе си. Може ли? Ако може... Някяк си да се не пънем ние...Пък и що да си докарваме излишни неприятности?!? За едната истина. Пък и тя колко е истина. Бе я да се оправят самѝ. 
    А Истината е една. И неизменна. И труднопознаваема. И трудносмилаема. И страшна. Дали ни харесва или не няма никакво, ама никакво значение. Тя е такава, каквато е. Което пък означава, че не е за всеки. Пф! Не е за всеки! За малцина е. За малцината избрани. Избрани по смелостта им. Смелостта да погледнат истината в очите. Да погледнеш и да гледаш страшната истина в очите. Дори и това, което те, малцината виждат, дори и то не е баш истината. Защото баш истината не е предназначена за земята. Но малцината избрани са дарени с прозрението за непознатите и непонятни за множеството дълбинни нива на така търсената и лелеяна истина. 
    Абе търсим я, ама ако може да не е чак толкова колкото е. Някак си една по-малка истина за нас, че да не ни е чак некомфортно от нея. Да я използваме за нашите си цели, не повече. 
    Еми затова по-добре без истина, там в заблудата. Защото истината не е способна на половинчати откровения. Или е истина или не. Ако искате!
    Заблудата, за сметка на това, си е наше дело - познаваемо и манипулириемо. И си е наше. Там се чувстваме по сигурно. Друг е въпроса колко е сигурна сигурността на заблудата. Но ние си я предпочитаме. И сме там. И ще бъдем там. 
    Всъщност, за да бъдем малко откровени нека признаем, че ние не обичаме истината. Не обичаме и хората, които ни я показват. Тях даже още по не ги обичаме. Как да обичаш човек, който се осмелява да ти каже колко си в заблудата. по друг начин казано колко си в грешка. 
    Абе що не си...
    Ние си знаем най-добре!
    Ай ше ви...
    Истината! Я сипи тук едно! Пък друг път пак ше си говорим. Наздраве!


                                                                                                   (9.2.2023г. Пост от бъдещето)