ИЗЛЯТО ОТВЪТРЕ

                                           (почти без редакция)

 

    Плащам си сметката за греховните страсти. Тая сметка, все една и съща вече няколко пъти я плащам. За еднакви страсти по различни случаи.

    Греховните страсти, несъпроводени с дълбок егоизъм и себичност по-леко се изплащат. Начи чукаш без претенции и минаваш по-тънко. Май има нещо сбъркано в обществения ни морал. То че има - има!

    Тя самата страст си е егоизъм. И като я гарнираш с други съпровождащи егоистични прояви, затъваш здраво. В егоизма. И в страстта. И в греха. И после си плащаш за гяволука. И плащаш много по-дълго, отколкото е траяла страстта. Има си правила, на които сме подвластни. И които са неподвластни на човеците. Не можем да се борим срещу тях. Още по-малко, ако не ги осъзнаваме.

    Господ ми даде да позная щастието. И да - знам го! Но когато си плащам гяволуците не ми се получава баш. Сигурна съм, че си има причина да е така. Нищо, че не я знам.

    Той ме научи на щастие и благодарност и много иска да ме научи и на безстрастие. Т.е. да не поддавам на изкушения. Ама аз се опъвам. Особено, когато изкушението е любов, близост, споделяне. Ама като отворя вратата и на егоизма и себичността любовта се превръща в страдание. Обаче по време на влюбването не се учим от страданието си, ами се вманиачаваме във влюбването.

    Мнооого сила, мъдрост и предпазливост са необходими. Много! Предпазливостта ми е най-слабото звено. Щото знам, че се справям във всякаква ситуация и си слагам главата в торбата. С мерак! После си плащам сметката. За т.нар. смелост. Когато печелиш не знаеш какво губиш. И обратното също.

    Щастието е в общуването. Само че когато общуването се обсеби от един човек или се ограничи по какъвто и да е периметър вече не е щастие. Страстното щастие е измамно и с времето разбираш как сам си се вкарал в ограничителната зона на не-щастието. Най-вече заради глупавата и слабохарактерна лоялност към определен човек или група от хора. И когато разбереш, че тая лоялност те е лишила от щастието ти имам въпрос! Защо го правиш? Оня отсреща сигурно е наясно, че ти отнема от щастието, за да бъде той щастлив. По-точно мисли си, че така ще е щастлив. Въпреки това той не ти е виновен, нито длъжен. Ти що щеш там?!? И за слабостта си си плащаме. Даже по-скъпо, отколкото за страстта. Страхът още по-скъпо ни излиза.

    Измамното чувство за дълг също много скъпо се плаща. Този, който те кара да си му длъжен, задължително е много фин манипулатор. Заради егоизма си, страховете си и нек"ви негови си сметки и изчисления. Никому не си длъжен! Нито някой на теб ти е длъжен! Ясно? Остави това чувство, за да не се излагаш на манипулации!

никой на никой не е длъжен.

"Измамното чувство за дълг също много скъпо се плаща. Този, който те кара да си му длъжен, задължително е много фин манипулатор."

Чувала ли си за дълг към родина, а към семейство? И те ли са манипулатори?

Дълг към деца, към родители?
И те ли са манипулатори?
Откачалка!

Чист секс, без не помня как беше

А лъжата?

А не може ли да бъде така, че да не се налага да плащаме. Не е ли по-добре да се лишим от секса, вместо да пренебрегваме човешкото заради него?

До момента, когато разбереш, че те използват. Включително и деца и родители. И Родина. А Вие Александър, вероятно се възползвате от някой "длъжник". То затова сме ние, откачалките.

.