Това преди 12 години. Била съм по-млада и хормоните не са ми позволявали да осъзная отговорите на тия въпроси. На всеки що годе млад човек му е трудно - хем да обича, хем да не желае. Господ така ни е създал, че да продължаваме рода си, затова са и желанията ни в любовта. При мъжете е още по-трудно това смирение в любовта, почти е невъзможно. При тях нагона работи по-усилено, така ги Е сътворил. За да поддържат живота на земята.

    И така всеки млад човек живее в противоречията на любовта си. Особено тези, които се осмеляват да са по-често влюбени. Голямата част от нас не се осмеляват много много да се влюбват и го карат по-спокойно, но пък по-неудовлетворително.

    Тия, дет са все влюбени учат. Учат го този живот чрез любовта си. Не са лесни тези уроци, затова и не са за всеки. За смелчаците са, за смелите в доверието им към другия, към живота, към любовта. Е не всеки от тях успява да си научи уроците, защото силните желания не учат, те обсебват и създават неудовлетворения и недоволства. А знаем, че всяко влюбване преминава от еуфория в страдание точно заради желанията.

    Смирението. Позабравихме за тази категория на поведение и светоусещане. А там се Е ситуирал Бог, в нашето смирение. Защото знаем, че Той най-добре знае какво ни е нужно на нас. Конкретно за всеки от нас Той най-добре знае. Е те там баш е и вярата ни в Него, да се оставим на Неговите предпоставки за нашето поведение. Да се оставим смирено на събитията, в които ни вкарва и да приемаме всичко това като нашият път, като най-доброто за нас в дадената ситуация.

    Като влезнеш в години е по-лесно да обичаш, без да желаеш. И тогава откриваш истинската стойност на любовта. Но при положение, че си си научил уроците от безбройните влюбвания назад във времето. Успял ли си да познаеш смирението, успял си да обичаш - успял си да привличаш обич, успял си да познаеш щастието в любовта. А любовта е благодарност, дълбока, всеобхващаща благодарност, която не те напуска, дори когато си в неприятна ситуация. Благодарността от всяко дребно нещо е силата, която те държи на гребена на вълната на щастието, на гребена на вълната на любовта, на гребена на вълната на самоувереността. Там животът е друг, там е мечтаният в младостта живот, макар да сме си го представяли по-различно. То затова и тогава не сме го постигнали, защото не сме знаели точно в какво се състои това, от което сме се нуждаели.

    И сега онази любов отпреди 12 години пак съществува. Някъде. Но не ме тормози. Тя е вътре в мен, има я, и толкоз. Не се е превърнала нито в омраза, нито в безразличие. Просто си съществува без да имам каквито и да било желания. Без да се питам отсрещните усещания какви са. Каквито и да са знам, че помежду ни има една тънка нишка, която ни дарява със самочувствие и сигурност, с вяра в доброто, която зарежда с енергия, защото енергията е точно там, в любовта. Всичко останало е производно на тази енергия.

    Той ни Е създал с любов и тази любов е нишката на нашия живот. Живеейки по правилата на любовта, живеем в благодарността към този живот. А това е всичко, от което се нуждае всеки от нас.