Хубаво е в детството, там няма задължения. Свободни, обгрижени, изпълнени с доверие към живота. И нямаш задължения. Детското ни доверие към живота ще ни липсва цял живот. Ако не успеем да го съхраним такова, каквото е било. Със задълженията нещо не ми е баш така. Ако са те гледали като писано яйце, може и да си бил свободен от задължения, но в по-възпитателна обстановка все имаме някакви задължения още от малки. Според възрастта и възможностите. И отгоре на всичкото ти ги определят други. Та тогава баш задълженията са ти по задължение.
     Като пораснеш обаче, ти се дава възможност сам да определяш задълженията си. И ти го правиш, ако имаш топки, де. В по-често срещания вариант продължаваш да изпълняваш някакви външни. И цял живот ще си мечтаеш да се върнеш в детството. Защото ако са те отглеждали в стерилна среда то и доверието към всичко и всички ще загубиш. Също и грешките, които допускаш ще са без отговор на “защо така?”. И как да стане да не ги повтарям! Прекалената предпазливост на родителите прави объркани и неуверени подрастващи. 
     Хубаво е да сме с отворени очи към живота наоколо и да се освободим от семейните заблуди от детството. Хубаво е! 
     Най-хубавото е да си видим независимостта на какъв хал е. Щото, ако хич я няма, все зависимости ще си търсим - и в личния, и в професионалния, и в приятелския, и в ... живот. Турете на точките нещо от Вашия живот. 
     Е верно, грижите и отговорностите са вече Ваши. Няма ги мама и тате да ни поправят грешките и да обират негативите от тях. В детството, колкото и грижи и отговорности да сте имали, нищо не са. Истинските почват след това.
     Колкото по-рано научиш един млад човек да носи отговорност за решенията си и делата си, толкова по-успешен зрял гражданин правиш от него.
     И колкото по до късно поемаш грижите за един подрастваш, толкова по-неопитен и недоволен възрастен подготвяш. Такъв, дето бяга от отговорности, страхува се от порицание и си търси оправдания как да не стане една работа. Или става специалист по намиране на оправдания за това, че не е станала. 
     Щом нещо не ти се е получило, значи нещо не си бил в час. Измазулил си се от час, ама и топките ти са се измазулили от теб. Ма нищо, де! Не си сам. За жалост. Много сте.         Грижата за едно дете не е да го пазиш от трудностите, а да го научиш да ги преодолява. Само че за да стане тая работа, е нужно и ти самия да си научил тия уроци, да са те научили и теб как се прави това преодоляване на трудностите, за да имаш опитности за предаване на твоето поколение.