Марта го обичаше. Благодарна беше, че Господ ѝ го прати. Попромени живота си за да бъде с него. Лиши се от някои любими свои занимания, за да не нарани връзката си с него. Той също я обичаше. Марта знаеше това. И се чувстваше обичана.
    Имаше периоди на кротко разбирателство помежду им. И тя беше щастлива. Но дали и той беше щастлив! Тома изпадаше често в състояние на недоволство и озлобление. Показваше се пренебрегнат, обиден, сърдит. Имаше някаква вътрешна борба в него. Борба между сега и миналото. Хем му харесваха нещата, които Марта му предлагаше и го провокираше да вършат заедно, хем нещо не се връзваше с досегашните му житейски опитности. Верно, допреди да се събере да живее с Марта сякаш живееше по друга ценностна система, уж не много по-различна, но на практика много по-различна. Онези навици и постижения, градени с десетилетия, сега малко нещо се обезмисляха и той се чувстваше несигурен. Марта го привлече с начина си на живот, със заниманията си, но те изискваха времето, което Тома бе навикнал да отделя за други занимания, по-важни за него. В тая неуравновесеност се бореше с живота. Имаше неща, за които беше мечтал без надежда да ги придобие. Но и неговите мечти като всяка друга мечта си имат своите странични ефекти, които не съумяваме да провидим, заслепени от самата мечта. 
    Тома не ѝ вярваше. Често изпадаше в съмнения и недоверие. Марта не го мамеше. Тома знаеше това и въпреки всичко не можеше да ѝ повярва напълно. Неразбирането му периодично се превръщаше в неверие. Беше имал близост с много жени и въпреки опита си Марта не влизаше в калъпа на останалите. Тома с неверието си се опитваше упорито да я вкара там, за да му е по-разбираемо. Трудно му беше. Хем имаше мечтана жена, хем не вярваше, че това е тя. Трудно му беше. 
    - Ти завиждаш ли ми? - я попита веднъж.
    - За какво да ти завиждам?
    - Аз пък ти завиждам - каза той с дяволита усмивка.
    - Айде, бе! Що?
    - За това, че имаш такъв съвършен мъж.
    - Е аз за жена ти не ти завиждам. Знам, че не ти е лесно. ... Макар, че знаеш ли? Имаш жена-мечта. Жена, която е преодоляла похотлитвите страсти към другите. Те не съществуват за нея. Всеки мъж си мечтае жена му да му е вярна дори в мислите си..
    - Е то и жените си го мечтаят.
    - И те. Ти виждаш, че тя не проявява мераци настрани, но не го вярваш. Хем го чувстваш, че е така, хем не го вярваш. С други думи дадено ти е нещо, на което не вярваш. А като не му вярваш, няма как да го имаш. Не ли? Жена ти е вярна, но ти се съмняваш. И така не можеш да се радваш на този дар. Хем го имаш, хем се тормозиш, че го нямаш. Няма как да получиш нещо, когато не му вярваш. То съществува, но ти го нямаш. Същото е и с Бога. Бог те обича, закриля те, напътства те, но когато не вярваш, че Той изобщо съществува, няма как да се усетиш обичан, закрилян и напътстван. Бог съществува, но поради твоето неверие за тебе Го няма. За да го получиш трябва да го пуснеш през сърцето си посредством вярата си. 
    Тома (неверни) попита:
    - Ти обичаш ли ме?
    - Ако не вярваш, че те обичам, ако се съмняваш в любовта ми, кажи ми как би могъл да се почувстваш обичан?
    - Ти се чувстваш обичана?
    - Да! И не търся доказателства за това, защото вярата ми в любовта е в сърцето ми. И с това поддържам любовта ти. Когато усещаш, че вярвам в любовта ти, ти се чувстваш свободен да продължаваш да обичаш. Когато не ти вярват, любовта ти се отдалечава. 
    - Излиза, че ако аз се съмнявам в твоята любов, може да я загубя. 
    - Надявам се това да не се случи! Любовта е вълшебството, което държи този свят цял и хората заедно. Недоверието да, убива любовта. 
    - Трудно ми е да вярвам непрекъснато. Ако си иде любовта, как да продължавам да вярвам?
    - Връзката е наопаки. Любовта си отива следствие неверието. Ако вече си е отишла, недоверието е било там преди нея. Когато има вяра тя никога няма да си отиде. 
    - Не мога да повярвам в това!
    - По-разумно е да повярваш, та да пазиш любовта ни. Е, затова ти казвам, че с мен не ти е лесно. Но ако пазиш любовта ще бъдеш все по-щастлив. Най-лесният път е пътят на вярата. По-трудният е пътят на съмнението. А невъзможният е пътят на недоверието. Пожелавам ти вярата!