Той я въвлича в тази реалност. Той е нейният водач в този свят. Той се грижи за света, в който я води. Той управлява този свят.
    Тя жертва собствения си свят заради любовта в този свят. В нейния свят има много повече любов, но тя го е изгубила безвъзвратно с надеждата да я пренесе в света на мъжа. Мъжки ни бил света. Ми такъв ще е като сами изоставяме мистичността на любовта, движеща женския свят. В женския свят чувствената любов не изключва телесната, но я управлява.   
    Тялото е в света, сърцето - у Бога. 
    Познаваме любовта чрез другия пол, но когато я оставим в света, тя си тръгва. Любовта се прибира в собствения си свят, изоставя нашия и нас самите, защото ние се страхуваме да изоставим този свят, дори и заради любовта.   
    В неизгодна позиция е жената в този мъжки свят. 
    Властта на мъжа в този свят му дарява някаква сигурност. Сигурността, нужна на страха и неувереността в променящия се свят. А стремежът към комфорт прави дразнещата и опасна динамика на живота по-поносима. 
    Той е болезнено чувствителен на тема самочувствие. Ревнив. Ревнив заради нещата, които не са от неговия свят. Не ги познава и се страхува. Не може да предвиди последствията. Но се срамува от страховете си и ги превръща в агресия и злоба.  
    ...

    Грехът на Адам ни докарва последствията за цялото човечество. На Адам. Но нали и Ева е яла от грешното дърво? А дали е яла?!? За него знаем, че е ял. И грехът е на Адам. Така пише в Книгата. Смъртта навлиза в света чрез Адам, не чрез Ева. Адам е земята (адама" (евр.) - земя). Той е от земята, от кал. Ева не е земя. Дошла е да живее на земята, но не е от земята. Сътворена от одухотворения земен Адам. Ева - живот (евр.). Животът на Адам. Не било добре да бъде сам, защото ако е сам няма да е жив. Божият дъх в лицето му не е бил достатъчен за живота тук, на земята. Освен Божият дъх, нужна е била и Ева. Божието духване го е оживило, но се добавила и Ева, за да поддържа живота на Адам. Тук и сега. Излиза, че той сам не би могъл да се справи.
    За да не е Адам само машинка за живеене както всички животни, насекоми и растения. Те не се боят от смъртта. Но Адам се бои. Най-големият страх е този. И за Адам и за Ева. И Ева е приела смъртта, защото чрез нея Адам я е придобил. Христос идва 5500 години по-късно да ни очисти от Адамовия грях. Адам е бъдещият Христос. Бъдещ за нас. За Него няма минало и бъдеще - всичко е сега. Ева е Богородица или е Църквата (църква - черква - керка - щерка - дъщеря). Или и двете. Или и трите. Светият Дух е животът, животворящата енергия - мистичният път на Ева. Иисус е синът, Църквата е дъщерята. В Църквата е жената и живота. Не е случайно, че бабичките са преимуществено там. Като има и от тези, които вече са осъзнали преодоляването на земните изкушения. Църквата е Пътя. Да, тя е пътят за спасението. За спасението на този свят.  
    Чрез единството на мъжкото и женското начало. Всичко е едно. Както Отец, Син и Свети Дух.