Левски е бил посветен. Времето е паралел на Господ в този изказ. Той е бил дякон. Бил е наясно с догматическите формулировки на Църквата. Казал го е така за да избегне противопоставяне, щото явно поповете са се били достатъчно компрометирали по това време. А и политиката на Османската империя спрямо православното духовенство е провокирала сметкаджийското поведение на нашето свещеничество. Времето е в нас и ние сме във времето. Известна фраза за всеки ученик от моето поколение. За днешното не знам дали е толкова популярна. Да заместиш Господ с времето се искат доста задълбочени богословски познания. Пък е и фраза от Светото Писание. Респект! "То нас обръща и ние него обръщаме." Това вече е допълнение от самия Левски. Високо ниво на посветеност е необходима за такова прозрение. В писмото до Панайот Хитов. Дали и той е наясно за какво иде реч! Сигурно! Иначе е щял на някой друг да го напише по този начин. Някой, който знае за какво си говорят. И Панайот Хитов. Ако не е бил посветен, по друг начин е щял да му пише. При това целта е също да има двояк смисъл текста, ако писмото бъде заловено.

    "...и ние него обръщаме." Нашите действия са решаващи за времето. Това е трудно за осъзнаване извън конкретните действия. Революционните действия - да, решаващи са за времето. Но извън революцията?!? По-незабележимо е, но е същото. Тая отговорност е толкова тежка, че сме отказали да мислим за нея. И само велики революционери като Левски са наясно с отговорността за действията си. И говорят за това, че го и обясняват. Ей, хора! По-велик е от всички описани за него величави действия. Да осъзнаваш отговорността на идеите и действията си и да ги отстояваш непоколебимо, въпреки знанието за непосветеността на мнозинството от ангажираните в делото. Огромният риск го прави още по-величаво. Осъзнат риск, при това.

    Съзнанието, че само собствените действия са значими. Очакването на помощ отвън само ни омаломощава. Това е смисълът на писмото - Ние да си свършим нашата работа, па тогава да се надяваме на помощ.

    Времето. Способни сме да го обърнем...Висока степен на посветеност е това. Ние можем само да ги четем тия думи и да ги принизяваме до нашите познания. Макар и да не знаем истинската същност на думите на Апостола, те неизменно предизвикват възхищението ни. Да бъде славата му!