Бързаме. Напрегнатите ни нерви ни карат да бързаме. Лукав е Лукавия. Знае как да ни подмами. И ние, забравили основни житейски истини, го следваме, подмамени и важни.

    Нервите. Повечето наши болести, а може би всички съвременни болести са на нервна база. Дяволът ни е подвел, и ние тичайки да се състезаваме с други тичащи като нас, си създаваме хаоса, в който живеем и който ни разболява. Но когато сме вътре в изнервеното си състояние на бързане няма как да се погледнем отстрани, защото винаги е много важно това, заради което бързаме. Там вътре винаги е онова много спешното, така че всичко останало си губи смисъла. До момента, в който не се тръшнем болни на едно място, за да видим, че и без нашето бързане светът не е спрял. Той продължава напред необезпокояван от нашите безпокойства.

    Обикновено тези, които ни принуждават да бързаме са още по-изнервени от нас хора, т.е. още по на "ти" с дявола, което е знак, че точно те не бива да управляват бързането ни.

    Лукав е. Винаги ни посочва все много важни причини да го следваме.

    Бързането е отдалечаване от вътрешния ни ритъм, от вътрешния ни мир. Само че ако сме бързали достатъчно дълго време, сме успели вече да загубим мира си, да изгубим ритъма си, да не го знаем дори какъв е, всъщност сме изгубили себе си.

    Ако спрем и успеем да постигнем синхрон с времето, в което сме поставени, вече болните няма да сме ние, а този, който ни е вкарвал в бързането. Тогава той се тресе от яд и боледува, защото неговото насилване на ритъма е безсилно пред хармонията на нашето време. Нашето време е създадено за нас, не за него. Той, дяволът, в ритъма на нашето време не съществува, защото неговото напрежение е несъвместимо с вибрацията на Божествения ход на времето. Затова той, дяволът, се опитва да ни изкара, и често успява, от естествения ни времеви ход, за да ни постави в света на напрежението, притеснението и страховете. Изкушенията му са разнообразни и посредством тях ни вкарва в зависимостите на сплетните си.

    Нека спрем, нека се успокоим, нека се приберем в себе си, нека познаем вътрешния си мир, нека останем в него! Нека спрем! Няма нищо толкова важно, че да го плащаме с нервите и здравето си. Светът ще продължи хода си по същия начин и без нашето напрежение. Даже може би ще стане малко по-добър. Нищо не е толкова важно!

    В естествения ни Божествен ритъм няма страх, има увереност. В естествения ни ритъм няма бързане, има мир. В естествения ни ритъм няма отлагане, има действие. В естествения ни ритъм няма принуда, има радост. В естествения ни ритъм няма изисквания, има благодарност. В естествения ни ритъм няма обида, има обич. В естествения ни Божествен ритъм е сигурността, самоувереността и самочувствието ни.