от отец Харалампос Пападопулос

    Чувстваш своя собствен провал да съществуваш в целостта и пълнотата на живота. Един живот, изграден без Христовото присъствие. Усещаш своите грешки, своите недостатъци, но преди всичко усещаш живота, който си изгубил сред чужди за теб неща, неспособен да утолиш глада и жаждата на съществуването си. Чувстваш обаче, че в Църквата има място и време за покаяние.

    Има една категория хора, т. нар. "религиозни" хора, които не могат да почувстват смирението и покаянието на блудницата. Защо през всички епохи тези хора се затрудняват да се покаят? Защото животът, който водят, колкото и привидно да изглежда християнски, в действителност има напълно светски черти - власт, мощ, себеоправдание, себичност, изтъкване, налагане и т. н., които просто биват облечени в религиозна одежда.

    Потискането и умъртвяването на нашите желания и страсти не е начинът, а пътят е в тяхното преобразяване. "Грешниците", както често ги наричаме за своя угода обичат, влюбват се, страдат, правят грешки, имат успехи и неуспехи, но вътрешно са живи заедно с техните желания и се борят. Те просто са в грешна посока, насочени към погрешни намерения и цели. Но когато дойде време да усетят безизходицата на своите избори, тогава тяхното покаяние има сила и устременост. Същото сърце, което е имало смелост и дързост в греха, сега има устременост и жажда за покаяние. Защото, когато живееш можеш да паднеш, но и да се изправиш. Но когато си мъртъв, постоянното падение ти се струва блаженство. Тогава се преструваш на добродетелен с неосъзнатата цел да прикриеш страха и вината си пред живота.Тогава никога не ще вкусиш благодатта, която търси свобода, истина, искреност, лице, което да общува и сърце, което да обикне.

    Да, може да употребяваме погрешно своята воля, желания и страсти, но важното е, че не сме се скрили от живота, нито сме повярвали в своето съвършенство. Още повече - не сме умъртвили сърцето, което Бог е вложил в гърдите ни. За такива хора важат думите - "Ако имаш сърце, можеш да се спасиш".