Ше го направим, бе! Ше стане! Що е време, пред нас е. Колкото по-напред във времето е, толкова по-убедени сме, че ще стане. Като наближи времето се появяват нови "ше". И така... Иска ни се, ама друг път. Другият път наистина ще го направим. Но не точно сега. "Е баш сега ли?" Сега трябва еди к"во си. То това "еди к"во си" обикновено е рутина или леност.

    Отлагане, отлагане...някой друг път...някъде там в неопределеното бъдеще. И...потребни са ни външни причини, та да отлагаме, та да не действаме, причини у другия. Не ни се действа баш сега.

    Бездействие и неинициативност, надеждата някой друг да го стори нещото, на което ние се надяваме. И точно тук идва неудовлетворението от другите. Колкото по" не ни се действа, толкова по-недоволни сме от другите. Големината на недоволството е правопропорционална на... мързела и отлагането.

    Страховете от непознатото, неувереността в себе си, невярата в околната действителност. Я по-добре да си мируваме. "Да би мирно седяло, не би чудо видяло!" Още една от многото вредни и робски български поговорки. Та не е ли по-добре да видиш чудото, вместо нищо да не видиш. Вместо да си гледашсеки ден едно и също...едно и също...

    Леност, мързел, ентропия, летаргия и...няма мърдане. Телевизия, софра, чаша ... и дървени философии. Но пък не е страшно. Сигурно е някак си.

    Ше! Един ден ше видите на какво съм способен. Дали?

    Свикнеш ли с отлагането то става част от ежедневието ти. Не се замисляш дори, просто така е по-удобно...и по-безопасно. Ала в един светъл ден...

    По-вероятно е в този светъл ден да ти светне нещо в главата или сърцето и да ти блесне оная светлина в края на тунела.

Тук сме пратени да живеем. Само че живеенето не е ядене и пиене, живеенето е действие, нещоправене, движение.
    Осъществяване на себе си чрез трудовете, чрез усилията, които полагаме. Да акцентираме на "я" и на "их" - "правя", "направих", а не на "ше". Да не се заплесваме в деянията на другите чрез обсъждане и критикуване, а да се отплеснем в нашите си деяния. Тогава няма да ни вълнуват чуждите критики и обсъждания. Тогава ще усетим, че го живеем този живот. Тогава ще ни е интересно да го живеем. И ще забравим, че някога сме били недоволни от някого или от нещо.

Здравей, Ели. Частицата"ше"( ще) обикновено я възприемам като еквивалент на кубинското"Маняня"( утре). С други думи казано" няма да стане" или " някога може да стане". Има поговорка" Не отлагай днешната работа за утре".
Поздрави!

То същото