Те не са господарите в този свят. Изглежда, че го владеят, но не господстват. Затуй и са се хванали здраво за върховете на управлението. Но...не са господарите, управляват го, но знаят, че не те са владетелите.

    Не! Не искат да го знаят и игнорират това знание, но на много дълбоко ниво то е залегнало у тях и колкото и да му се противопоставят, не могат да се освободят от него. Знаят, че им се изплъзват - и знанието, и властта, и онова другото, дето е извън света.

    На върха на властовата пирамида са, но не са убедени, че са там. Всяко нещо, сторено от тях, е възможно да се обърне срещу самите тях. И нерядко се случва. Несигурност и тревожност. Но продължават да се доказват, настоятелно и упорито. Състезават се и се доказват.

    Но никога не се усещат напълно доказали се. И няма и да им се случи. Упорито и настървено. Да, и до агресия прибягват. Защото самодоказването ги ръководи. Свободни ли? Не, те не я вярват свободата. То. това не е възможно за тях.

    Вярата в доброто ли? Не е тяхно верую. "В света побеждава злото", "Доброто е слабост" и разни такива утвърждения ги ръководят.

    Вярата им? В направеното, в ръкотворното, в печалбата, в човешкото дело, в човешката оценка и в човешкото одбрение. Тази е вярата.

    Но...този свят е неръкотворен, знаят го. Знаят го, но се опитват да го управляват чрез ръкотворните си действия. Опитват се по неръкотворния модел да направят ръкотворен. И затъват. Затъват в собственото си блато. Но не си признават. Защото те са силните на деня. И само самите те знаят, че това никак не е така. Знаят и затова продължават да се доказват, настървено и упорито. Силата в делата им не ги убеждава, но силата на словото е в тях. И говорят, много говорят. Притежават медиите и говорят, много говорят. Събират се заедно и си говорят, много говорят. Правят обществени събрания и пак говорят. Убеждават себеподобните си, убеждават себе си и все говорят. Навсякъде говорят.

    На всички нива говорят. В махалата, в кръчмата, в семейството, сред роднини, приятели, колеги, съмишленици. На по ракия по-добре говорят, защото тогава по" си вярват. Без ракията самоувереността и самочувствието им нещо го нема, бледнее. И затова си ги обичат, търсят си ги и си ги създават тези ракиени самоутвърдаващи и самоубеждаващи "приятелски" седенки.
    Там поне за няколко часа сме силни, добри, побеждаващи и винаги от страната на правдата. Винаги! Много е важно да сме прави. А дали светът се интересува от това? Кой е прав и кой е крив. Дали правилата на света са според нашето желание за правда. И дали нашата правда е правдата за света. А как много ни се иска да я знаем тази световна правда и не признаваме, че ни убягва. Но знаем, че нещо не е баш така в нашето разбиране. И светът ни е крив, защото световната правда не съвпада с нашата.

Само че световната правда си е световна правда и това. че не съвпада с нашата иде да рече, че нашата правда не е схванала нещо от световната. Това не го казваме.

    Не! Не са господарите на този свят. И дали го знаят или само се досещат, това не променя обстоятеството, че не са господарите на този свят. Нищо. че са налазили върховете на властовите институции и организации.

Те в момента унищожават белия човек и последната военна сила на белите хора.
А унищожението може да е необратимо. Като НАШЕТО БГ унищожение например.
Защо страдащият от метеоризъм Байдън, покрай световната война която води, от първия до вчерашния ден в Белия Дом НЕ ПРЕСТАВА да се грижи за ЛГБТ?